Това е стихозбирка от стиховете написани от моя баща Васил Хинов. Аз добавих заглавията и ги публикувах тук с помоща на съпругата ми Стела.

Кръчмата

Наоколо кръчмарска врява,

тютюнев дим

и ние - струпана човешка плява-

намусено седим.

Тук всеки е дошъл да глътне

по мъничко менте,

седи, наоколо се мръква,

но не е тука за сефте.

Надига бавно първа чаша

подпрял брадясала глава

и с мрачни мисли за съдбата наша

отронва първите измъчени слова.

След малко всичко се подрежда

говорят всичките на куп

за своите изгубени надежди,

за поругания си труд.

За самотата у дома,

че ни е срам да гледаме децата,

че пием също за това,

защото силно ни болят сърцата.

А сред шумната гълчава

сал ние двамата мълчим

и глътката ни се вгорчава

от тежкия цигарен дим....

Син

Защо ли днес така душата ми е свита,

и всичко виждам в мрачни краски?

Дали защото с думи страховити,

синът ми роден все ме стряска.

А аз замлъквам слисан и уплашен,

че може с нещо да го нараня.

И хващам пак теслата прашна,

със труд поне сина да съхраня.....

Природа

Отлита неусетно времето от нас....

В борба с вълните на житейското море,

ний често губим истинска представа,

че всеки миг то може да ни прибере.

Защото с нещо сме му променили хода,

или напротив с нещо сме го загруднили,

но всичко регулира вечната природа-

и радостта и мъката заложени във дните ни.....

Дано се променят нещата

Защо ли идва ми да вия

от зеещата самота в душата?

Отивам днес да се напия,

дано се променят нещата!

Аз знам че в кръчмата студена,

брадясали и с плачещи очи,

ще бъдат много като мене...

И нека съвестта мълчи.

Наоколо шуми тълпата,

и стене по съсипани съдби.

И страшна става самотата,

и скърцат стиснати зъби.

Какво от туй че някога,

и ние хора сме били.

сега живота ни посякоха,

но все пак живи сме нали?

И хлътнали в това безсилие,

наливаме ракия, водка, джин.

Говорим за жестокото насилие,

и все по кръчмите висим....

Непозната

Днес пак усещам погледът ти топъл,

погалил ме през прашни маси.

Преглътнах с труд поредния си вопъл -

Та кой съм аз, а ти коя си?!

И двамата в ракията таим

на битието грубите шамари....

Отчаяни, прегърбени седим,

омаяни от алкохолни пари.

И всеки сам душата си разкъсва.

И чопли тижките си рани.

И пие пак, и не прекъсва

надежди някакви да храни!

"Нектар"

Омаян от винени пари

На зиг-заг се връщам дома.

Запалил поредна цигара.

Със вряща, шумяща глава.

И всичко пред мен е "прекрасно"

Кофата мръсна с боклук,

Доцента одрипан, брадясъл,

кой знае как стигнал до тук,

Бесзъбата сива старица,

вперила във мене очи-

позната естрадна певица,

но вече не пее - мълчи.

И в тази безпътица страшна,

пак хлътвам в поредния бар.

И седнал пред масата прашна,

поръчвам стограмов "нектар"...

Съпруга

Когато връщам се вечер пиян,

не срещай ме с осъждащи очи.

Не спомняй за моминския си блян.

Седни за мъничко и помълчи.

Недей оплаква тъжната си орис,

жена да си на тоз несретен мъж.

Аз взех те някога с любов - без корист.

Обикнах те за винаги веднъж.

За нежните години си спомни,

когато стопляше те мойта обич.

Когато изживяхме светли дни,

От страст пламтящи нощи...

Сложи ръцете си във мойте длани,

за мъничко пияна топлина.

Глава си положи на мойто рамо,

защото върнал съм се у дома...

Все още ний сме тук и живи

господа мерзавци вам на пук!

На пук на думите ви гладки и лъжливи

Сзмъчени, стресирани и в дрипави одежди,

окайваме честта си поругана.

И постепенно губим всякаква надижда

да бъдем уважени и разбрани.

Народът ни пое от рало и мотика,

за децата си живот да изгради.

Направи го защото той велик е,

но жалко че и вас той породи.

Продажни, мерзки и в душите мракобеси,

подкрепяни с неправедни пари.

И служейки на чужди интереси,

Бащи и Майки, България продадохте дори.