Би могло да се каже, че "стратемата" дуоника е апология на сътрудничеството и на поемането на отговорността за себе си - неща, чиято липса е станала емблематична за сегашното ни битие.
Рецензия на Ирина Илиева, в-к "Култура", 31.01.1997 г.
Теорията ДУОНИКА
|
ДУОНИКА, печелившата статема
за живеене - така гласи малко бомбастичното
заглавие на книгата на Димитър Н. Кръстев. Но тази
самоувереност на автора, който ни поучава как
по-рационално да организираме живота си,
по-нататък - в самата книга - преминава във ведър
оптимизъм, лишен от каквато и да било натрапчива
дидактичност. Книгата, изрядно структурирана по
теми, подтеми, схеми и дори таблици и диаграми, е
всъщност самотен размисъл на човек, седнал с лист
и молив в ръка да разгадае точка по точка
механизма на взаимоотношенията си със света и с
Вселената. Това е равносметка на скрит за
читателя жизнен опит и натрупани знания, в която
рационалното и емоционалното са пуснати да текат
в отделни, строго разделени потоци; в която
открито е обявена война на елементарното
двуполюсно мислене, независимо дали то идва като
инстиктивен импулс отвътре или като нетърпящо
възражения отношение отвън. От книгата може да се
извлече цял и то немалък списък на заблудите, от
които, според автора, страда съвременният
обитател на пространството, наречено България.
Към тях авторът е причислил например звучащата
убедително дори за немарксисти формула
"Битието определя съзнанието" или
популярното напътствие, че с труд и постоянство
всичко се постига. Макар и по някакъв начин
познати, думите в тази книга се леят с равномерен,
успокоителен ритъм, който има почти медитативен
ефект и оставя усещането за уют, присъщо на
благите и разумни съвети, давани ни от мама или от
добронамерен приятел. И още едно, неоспоримо
качество на "ДУОНИКАТА": авторът й не се е
поддал на една много досадна и много
разпространена заблуда - тази за каменната
сериозност. Между редовете ни смига едно
закачливо чувство за хумор, което няма никакви
претенции да афишира оригиналност - нещо, доста
характерно иначе за преводната литература на
тема, как да се справим с живота. Оригиналността в
тази книга се откроява най-ясно накрая, където
Димитър Н. Кръстев, страстен радетел за
сътрудничество, е описал (и пояснил със снимани
от подходящ ъгъл фотоси) една измислена от него
гимнастика, която носи същото име - дуоника. Тя
задължително се играе по двойки (би могла да бъде
и танц), защото е предназначена да "събуди Духа
на сътрудничеството". Би могло да се каже, че "стратемата" дуоника е апология на сътрудничеството и на поемането на отговорността за себе си - неща, чиято липса е станала емблематична за сегашното ни битие. Рецензия на Ирина Илиева, в-к "Култура", 31.01.1997 г. |